Ограничената видимост и използуването на осветителни тела изискват точност при движението, което обуславя прилаганата техника. Нощта скрива дребните детайли и затова преди всичко се използуват ситуацията и сигурните опорни и изходни ориентири. Техниката на движение е в зависимост от характера на местността. При район, богат на ситуационни детайли (поляни, ливади, пътна мрежа между тях и култивирани области с много постройки), които са сигурни привличащи ориентири, по отсечката се използува грубо ориентиране, съчетано с броене на крачки. Чете се предимно ситуацията, без да се отделя особено внимание на релефа. От него могат да се използуват само открояващите се в тъмнината форми. Контролната точка се атакува от сигурни и точни обекти (ъгъл на поляна, пресичане на пътища или пътеки, постройки и др.) на неголямо разстояние от нея. Финото ориентиране играе първостепенна роля.